Торлашка кухня - туршия

Торлашките туршии – от домати, зимни круши и листа на дюля

Кухнята на торлаците е прочута с млечния специалитет “Бел муж” и разнообразните си баници, но торлаците правят и вкусни туршии от домати, чушки, зимни круши и листа от дюля и дива лоза. Своята зимнина те наричат зимовище, като приготвянето на туршии е част от подготовката за зимата. Традиционната туршия е с нареждане на пресни измити чушки и домати в чебър (дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене – б. р.) със сол, камък за притискане отгоре, и венец от лозови листа. Туршията се претаква през 2-3 дни, като водата се източва от канелата на чебъра и отново се налива отгоре.

Туршия се прави и само от домати с попарени лозови листа. Всеки домат се увива в лозово листо, нарежда се в гърне, залива се със студена вода и така по-дълго време се запазват пресни доматите, пише Анюта П. Каменова – Борин в изследването си “Ежедневна храна на торлаците от Северозападна България”. Туршия се прави и със зимни круши, наричани зимляци; от грозде в чебър с листа от дива лоза и дюля (дуня). Круши се слагат и в гърне с вода „круши у воду, диви круши се сипват в овес като стават гнили, черни и меки. По същия начин се запазват и дивачки ябълки.

Торлашка кухня - туршия

Зелена туршия се приготвя от домати и зелени чушки с копър, кервиз и преварена вода. Кисело зеле се прави в каца, пкато се слага червено цвекло за цвят на чорбата. Освен сурова, торлаците правят и печена туршия с печени обелени чушки, залети с вода и оцет. Мешаната туршия е от чушки, домати и краставици, сол – “оно си тваше, стане киселачко”. Зелените домати от туршия се хапват не само в свежо състояние – торлаците ги готвят на каша с брашно.

Торлаците са майстори и на киселото зеле. От зелевата чорба правят вкусно ястие – към сока се прибавя накълцано кисело зеле, опърлена чушка и червен кромид лук. Със зеле се правят сарми с плънка от ориз или със ситно скълцано свинско месо и ориз или булгур. Но кои са торлаците? Причудлива и автентична българска общност, която населява 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Чипровци и Говежда. Това са хората с белите дрехи, за чийто произход учените още спорят. Едни ги определят като наследници на древните траки, други виждат в тях потомци на прабългарски воини. Христовата вяра обединява православни и католици да съграждат тук училища, църкви и манастири.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *