Една пазителка на традициите – Дешка Кротева от разложкото село Горно Драглище, отваря вратите на дома си със специален майсторски клас за нас от “СлоуТурс.БГ”. В продължение на два ни ще й гостуваме за кулинарна работилница, в която ще се учим да правим ялова баница, да изпечем бурек, да омесим чеснало и да натъпчем прочутия колбас нафпавок, на който Дешка е царица.
Нафпавокът е местен колбас, обвит в мистика, стари истории и дървесна пепел. Той е подобие на банския старец, но за разлика от него се прави само през декември, най-много до края на януари. Името на този интересен и вкусен колбас идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. „Месото е най-хубавото от гудето – рибица, бут и плешка, а от едно гуде – най-много десет бройки излизат. Сушим го на тавана – даже и тавана не можеш да си ремонтираш, иначе къде ще си правиш нафпавока. Стои на решетки, за да се проветрява и се молим зимата да е студено, че иначе не става. После го заравяме в пепел, тя го консервира и там стои, докато ти издържи сърцето“, казва колоритната стопанка Дешка.
Старите хора в селото разказват, че нафпавок се прави от векове по този край и че Разложката долина е единственото място, където този колбас може да узрее и да добие неповторимия си вкус и аромат. Но тъй като направата му е скъпо начинание, а времето за отлежаване е дълго, с годините традицията почти изчезнала. Дешка Кротева е сред малкото майсторки, които все още правят чудния колбас и съхраняват стария занаят. Заедно с нея ще „нафпнем“ този деликатес, а през април сме поканени отново, за да го опитаме.
Яловата баница е друг прочут специалитет на Дешка, който ще се научим да приготвяме в предстоящия кулинарен уикенд. Научила е рецептата от баба си Спаса, която имала девет деца. “Били са много бедни, но децата все гледали, че комшийчетата ядат баница с яйца и сирене и на тях им се прияждало. Баба мислила, мислила и се сетила да разточи баница без нищо вътре – тестото е за обикновен хляб, няма сирене, няма яйца, само малко мазнина. Като направила яловата баница, децата били най-сетне щастливи, че и те ядат това, което и съседчетата им”, разказва Дешка. А вкусът на печивото е неповторим.
Чеснало е друго блюдо, което Дешка ще ни учи да правим по време на майсторския клас. Това е вид хляб, който традиционно се замесва през зимата и е задължително да бъде на трапезата по време на гудева кът, т. е. времето, когато се колят прасетата (гудетата). Нарича се още полейник, и се прави от бяло брашно, мая, сол, вода, свинско месо (кървавица), мазнина, като най-добре е да е свинска мас. Прясното свинско или кървавица се нарязват на хапки и се изпържват в малко собствена мазнинка.
Не се слагат никакви подправки, освен сол, а се залага изцяло на пресния вкус на месото. Изпържените мръвки се отцеждат от мазнината и се изсипват в средата на тавата. Топлата изпечена питка се разчупва на късове и всеки комат се топва в мазнинката от пърженето. Напоеният хляб се подрежда като пръстен около месото, а неповторимият вкус идва от напоения със соса от пърженето домашен хляб.
Дешка ще ни научи да приготвяме и традиционния за този регион десерт бурек. Приготвя се от тиква, а името му идва от това, че тиквите растат в бурени. Приготвя се само от тиква, брашно, захар и орехи по желание.
И за да е пълно преживяването, ще походим на кукили (тук ги наричат кукали), ще покараме карачки, а вечерта ще се пременим в разложки носии, ще пеем и танцуваме.
