Да видиш диви орхидеи, подали красивите си дребни цветове под скални канари, в които древните траки са издълбали своите ниши и светилища, да видиш слънцето в нежните води на ледените водопади, да се разходиш в един от най-мистичните тракийски градове у нас, все още непроучен добре и не толкова известен, колкото заслужава. Това приклочение за всички сетива сме ви подготвили за 27 и 28 май 2023 година в Източните Родопи.
Над 60 вида диви орхидеи растат в Родопите, пак там се срещат около 90 процента от представителите на Салепови – семейството на орхидеите в България. Мистичната планина е дом на двете единствени в страната находища на една от най-редките видове орхидеи – Венерина пантофка. Родопските орхидеи не са така големи и пищни като тропическите и ако не ги разпознавате, може дори да ги стъпчете, докато се разхождате по планинските поляни през пролетта.
Да откриете грациозните цветове на дивите орхидеи сред природата не е лесна задача, затова отиваме в Източните Родопи с планински водач, който знае къде да ги намерим и какво да ни разкаже за тях. Ще се любуваме на орхидеите, ще ги снимаме, докато стигнем до най-нежните родопски водопади – Дюшун (Душан) дере и Казан дере. Всъщност, Дюшун дере е скрито от погледа на пътя и ако не знаете за него, ще подминете без да подозирате, че съществува. Тук обаче е скрит най-високият от защитените водопади в Кърджалийски регион.
Водопадът се излива между издълбаниte от водите на реката 12-метрови гладки скали, а вирът отдолу е дълбок около 5 метра. Нагоре реката е притисната от красиво дефиле, а от двете й страни се издигат причудливи скални гъби и образувания, зеят пещери и ниши. Мистериозната любов на река и скали ще почувстваме и край водопадите на Казан дере, където реката е изваяла изключително интересни и причудливи форми в камъка, а тракийските ни предци са издълбали проходи, жертвеници, жлебове, трапецовдни ниши, подобни на тези в Глухите камъни. Под въздействието на речната вода са се оформили два запленяващи каньона, наричани от местните Малкият и Големият казан. Мнозина виждат в скалите десетки каменни лица с различни изражения – сериозни, усмихнати, замислени, щастливи.
Денят ще завърши с посещение до величествената гробница Кара ин, познат и с името Ак кая (от турски – Бялата скала) заради светлия цвят на вулканичните скали. Гробници като тази предшестват долмените и повечето изследователи ги свързват с траките. Датировката им е в периода XI – VIII в. пр. Хр. Кара Ин е ярък представител на пещероподобните гробници със затворена гробна камера.
След водопадите и орхидеите през първия ден, вторият ден от нашето родопско приключение е посветен на древния тракийски град Ковѝл. Той не е добре проучен, нито известен за туристите, но всъщност е много по-мащабен и по-голям от известните тракийски светилища Белинташ и Перперикон. Има предположения, че култовият комплекс може да е създаден много преди траките. Комплексът се състои от девет светилища, като някои от тях са почти напълно унищожени, а други изглеждат сякаш са недовършени. Ковѝл е изграден върху плато от вулканични скали, които преди хиляди години са били дъно на море.
Вниманието привлича голям мегалит, наподобяващ долмен, наречен от археолозите Триножника. Огромната каменна плоча е поставена хоризонтално върху два по-малки камъка, като по повърхността на плочата се вижда улей, изсечен от човешка ръка. В центъра на светилището Ковѝл е изсечена пететажна пирамида със стъпаловидна структура, а на места по нея се забелязват ритуални ниши и ями, които са доказателство, че в древността каменната конструкция е използвана за древни култови ритуали. В една от каменните стени е пробит елипсовиден отвор, който вероятно е служил като праисторическа обсерватория, а археолозите предполагат, че това е древен храм на бога на слънцето. Чрез отвора, древните хора са наблюдавали пролетното и есенното равноденствия. В района на пирамидата е запазен и древен съд за производство на вино.
При подхода към светилището Ковѝл са открити некропол и водохранилище, което функционира и до днес. Отворът му е 50 м, а след него има тесен тунел, завършващ с широко и още по-дълбоко водохранилище. В централната част на акропола има място, което се нарича от археолозите “двореца” и е с голяма концентрация на строителна керамика. Най- вероятно там е имало голяма представителна сграда. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение- жертвеници, улеи. Откритият керамичен материал се определя от късната бронзова и ранножелязната епоха. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки е открит и един амфороподобен идол.
Сред каменните светове ще се насладим на два пикника с чудна родопска кухня, а вечерта и на закуска ще опитаме типични за Източните Родопи ястия.
