Гастро тур “Вино, Сакар и Свиленградско малеби – неочаквано добра комбинация!”

В 7 ч. тръгваме от Пловдив и се отправяме към село Мезек. Посещаваме най-високата в света статуя на Света Богородица с Младенеца, Александровската гробница – едно от най-големите и интересни открития на българската археология с уникалната си художествена декорация и архитектура, византийската крепост Неутзикон, Мезешката гробница – най-дългата тракийска гробница в България. Гробницата е открита случайно през 1931 година, като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов. Могилата на гробницата става известна години по-рано. През 1908 година в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция и по тази причина бронзовият глиган днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 година по време на Балканската война. Реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.

В околностите на село Мезек се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

Продължаваме към връх Шейновец, който играе важна роля в историята на България. Тук, където преди 1912 г. е минавала границата между България и Османската империя, на 5 октомври 1912 г. става първото сражение между български и турски граничари, в което българското командване бързо успява да превземе турския пост и да овладее граничното било Гората. Събитие, белязало началото на Балканската война.

Обядваме в района и имаме винена дегустация във винарска изба “Мезек”, а вечерта се настаняваме в Свиленград, където можем да разгледаме Стария мост на река Марица, построен през 1529 г.

След закуска разглеждаме църквата “Света Троица” (1834 г.) и Червеното училище (1871 г.) и отиваме на дегустация на прочутото Свиленградско малеби. Вече цял век Градът на коприната пази тайната на този древен, кадифен на вкус сладкиш. Днес само една фамилия знае секретната рецепта и продължава неговото производство. В семейния сладкарски цех външни хора не се допускат, не са позволени и снимки, защото рецептата, технологията и инсталациите за производство са част от дълбоко пазената тайна. В нея ще бъдат посветени участниците в гастро тура “Вино, Сакар и Свиленградско малеби – неочаквано добра комбинация!”.

Рецептата за нежния десерт е донесена от арабския свят в Града на коприната в началото на миналия век от Георги Карагеоргиев, който бил чирак в шекерените работилници в Близкия изток. Малебито започнало да се произвежда в сладкарница „Пчела“ на свиленградчанина Мустафа паша. Дюкянът станал хит и просъществувал до 9 септември 1944 г. Синовете му усвоили занаята, а след това запазили тайната на рецептата и за наследниците си. След като опитаме прочутия десерт, ще видим старинна каменна инсталация с хромели, с която някога се е мелело оризовото брашно – основната суровина за малеби.

Следобед посещаваме скалната църква в село Михалич и Кулата в село Маточина. За църквата се смята, че съществува още от 10 век. Казват, че водата, която тече по стените й е лековита и може да излекува редица болести. Удивителната скална църква е паметник на културата с национално значение заради уникалната си архитектура – древната света обител има сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров се открива само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.

Кулата в Маточина е една от най-запазените по нашите земи. През 1205 година на 14 април, българските войски заедно с куманите са предвождани от цар Калоян. Армията ни води битка с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Мястото е Адрианопол, днешен Одрин. Пълководецът на латинските войски е император Балдуин Фландърски. След тежко сражение той е пленен и отведен в столицата Търново. Преди да стигне до там обаче прекарва първите няколко дни в кулата на крепостта Букелон. И до днес тя се издига на 18 метра височина.