Поклоннически гастротур “Чиста манастирска храна за тялото и за душата”

Лопушански манастир
Дневен тур 2 дни, 1 нощувка Календар2020-06-20
Kyustendil, Bulgaria Западна България, Северозападът

Риба, постни ястия и малко червено вино е тайната на монасите за здраве и дълголетие. Отдадените в служба на Бога много по-рядко боледуват от болестите на съвременното общество като диабет, сърдечносъдови заболявания, рак и деменция. Причината е в простата храна, липсата на преработени продукти, изобилието на риба и постни храни с ниско съдържание на мазнини, както и в стриктното спазване на постите.

През Средновековието много манастири в Европа сами произвеждат своята храна и други напитки, тъй като са построени на отдалечени уединени места и монасите нямат възможност да се снабдяват с хранителни продукти. В други манастирски общества, в които консумацията на алкохол не е забранена, се развива пивоварството.

В някои абатства на основания през 1663 г. Орден на трапистите разполагат със собствени пивоварни, в които се произвежда прочутата трапистка бира. В наши дни действащи са осем такива пивоварни в Белгия, Холандия и в Австрия.

Известното италианско вино Harmonia Mundi също се произвежда от монаси. То се прави от сорта грозде Рефоско, което вирее край бреговете на канала Фондаменте Нуове в квартала Кастело на Венеция. Манастирът е от XVI век, мястото се нарича “Сан Франческо де ла Виня”, а лозята са дар от Францисканския орден през 1253 г.

У нас десетина български манастира също възстановяват традицията да произвеждат храна и различни напитки, за да могат да се издържат от собствена продукция. Монасите им правят кисело мляко, сирене и кашкавал, различни видове консерви, вино, ракия и сладка, отглеждат риба и животни, а в Гигинския манастир дори се провежда изложение на хранителни продукти, приготвени от монаси.

И както е записано в Битие (Бит. 9:3-4): “Всичко що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте”, имаме стотици рецепти за ястия “по манастирски”, което говори за дълги и богати традиции в приготвянето на храна там, както и на уважението на населението към храната идваща от света обител.

Готвенето с еднообразни продукти принуждава монасите да проявяват огромно въображение в подхода към храната, затова до нас са достигнали невероятно вкусните манастирски ястия, които предстои да опитаме заедно.


Място на тръгване/пристигане

Програмата започва в 9,00 ч. във Врачешки манастир „Св. Четиридесет мъченици“.
Часове на тръгване:
08,00 ч. от София, 06,30 ч. от Пловдив, 05,30 ч. от Ямбол и Русе, 06,00 ч. от Стара Загора, 07,15 от Плевен, 04,45 от Бургас и шумен, 06,45 от Велико Търново, 04,00 ч. от Варна, 10,15 от Русе и Шумен.

Часовете са ориентировъчни, времето за път е изчислено през сателит и не включва почивки. За пътуващите от София – потегляне в 8,00 ч. за Северна България от паркинга на бензиностанция „Shell“ на „Ботевградско шосе“ (срещу „Макдоналдс“ и „Джъмбо“).


Цената на тура включва

  • Вечеря
  • Нощувка
  • Пълно екскурзоводско обслужване с подробни беседи за всеки един посещаван манастир

Цената на тура не включва

  • Закуска
  • Обяди
  • Църковни свещи
  • Входни такси за посещаваните обекти (църквата на Земенския манастир 3 лв., Музей на църковната история на Видинска епархия)
  • Транспорт (придвижването е на принципа на споделеното пътуване).

Възможност за покупка

Пресни и натурални манастирски продукти – различни видове сирене (свежо и зряло), кашкавал, кисело мляко (биволско, овче и краве), сладка и конфитюри, пчелен мед, кокоши яйца, манастирска ракия, манастирско вино, плодови и зеленчукови консерви, пресни зеленчуци и плодове, сокове, риба, салами и суджуци по манастирски рецепти, билки.


Какво да очаквате?

Поклонническият гастрономически тур „Чиста манастирска храна за тялото и за душата“ е вълнуваща обиколка на десет български манастира, която ни среща не само с легендите, историята, архитектурата,  традициите и чудесата на тези духовни места, но и с храната и напитките, които монасите произвеждат.

Обиколката ни започва от Врачешкия манастир, построен в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница, а първият ден завършва с нощувка в Клисурския манастир. Вторият ден ни отвежда в други пет манастира в Западна България, два от които са старостилни.

Ще посетим духовните места, дали убежище на Софроний Врачански, уединение и вдъхновение на Алеко Константинов и Иван Вазов, ще видим килията в Черепишкия манастир, в която Вазов пише разказа си „Една българка“, ще разгледаме от близо Плачещата икона, ще се докоснем духовно до чудодейна частица от мощите на св. Иван Рилски.

В един от манастирите има иконописно ателие, в което сестринство изографисва икони по традицията на древната Охридска школа, ще посетим Музея на църковната история на Видинска епархия, чиято колекция включва вещи на първия български екзарх Антим I. Той е и първият председател на Народното събрание на България след Освобождението.

Ще видим единствените по рода си в България три бронзови камбани, всяко от които тежи по един тон. Ще разгледаме ктиторските портрети в Земенския манастир – които са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.


Маршрут

Ден 1: Манастири и магерници из Северозападна България

Пристигане сутринта във Врачешкия манастир, построен в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. Продължаваме с Черепишкия манастир, строен през Второто Българско царство по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.).

В близост е местността Рашов дол, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета. Малката едноапсидна църква служи и за костница, в която се съхраняват костите на 12 Ботеви четници. Тук се пази и сабята на Христо Ботев.  Обядваме с традиционни ястия в магерницата на манастира.

Продължаваме към Лопушанския манастир, в който Иван Вазов създава част от романа си „Под игото“. Посещаваме  Чипровския манастир, основан от български католици през в Х век, и Клисурския манастир, наричан още духовната перла на Северозапада. Нощувка и вечеря с местни ястия.

Ден 2: Манастири и магерници из Западна България

Отиваме в Балшенския манастир, в който се предлагат продукти, произведени от монасите в  български, гръцки, румънски, сръбски и македонски манастири – биволско, краве, овче, козе сирене, биволско, краве, овче, козе кисело мляко, кашкавал, мед, сладка, билкови чайове, манастирско вино, манастирска ракия, месни продукти, маслини, зехтин.

Продължаваме към Църногорския манастир, който пази частица от мощите на единия от покровителите си – Свети Козма. Най-старите манастирски постройки са от около ХІ – ХІІ век.  Манастирът има свое стопанство и произвежда биволско кисело мляко и прясно сирене от биволско мляко, пчелен мед, различни сладка, салами и суджуци, приготвени по стара манастирска рецепта.

Следобед отиваме в Жаблянския манастир, чийто игумен е бил видният педагог и сподвижник на революционерите Димитър Икономов, Тодор Пеев и Васил Левски – Аверкий Попстоянов. До 2005 г. манастирът е бил подчинен на Българската старостилна православна църква.

Родината на старостилството е Русия. Старостилците се придържат строго към църковните канони – не признават общоприетия Григориански календар, а се ръководят от Юлианския, не свалят кръста, който се дава на всеки при кръщението, тъй като вярват, че ги пази от дяволските изкушения през целия им живот. Старостилната църква е православна църква, която се отделя от Българската православна църква през 1990 г. В България има около 1500-2000 старостилци, 35 старостилни храма и параклиса и около 100 монаси, монахини и послушници.

В Земенския манастир разглеждаме кубичната църква, строена в ХІ – ХІІ век, а обиколката ни завършва в друг старостилен манастир – Копиловския. Той е построен след 2000 г. на гола поляна от шепа монаси. Игуменът създава в манастира животновъдно, рибно и земеделско стопанство, с продажбите от които манастирът се издържа.

Монасите обработват над 1000 дка земя. Имат овощни и зеленчукови градини, собствен пчелин, ферми за крави, овце и кокошки. В близост манастирът поддържа и пъстървово стопанство.

Планинските прегръдки на Северозападна и Западна България са приютили десетки манастири, които и до днес приканват миряни с чисти помисли и духовни нужди. Движим се по брега на река Чешковица през Искърското дефиле, изкачваме се на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста в чипровския дял на Стара планина, стигаме до Берковица в Западна Стара планина, в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м). Отправяме се към Западна България през планината Черна гора, район известен с лековитата минерална вода, стигаме под връх Курилово в Конявска планина, като се движим по поречието на р. Струма.

1 Отзив

  1. Avatar
    Камен Колев
    13:15 - 09.05.2020 / Reply

    Бил съм на други пътувания с тях и екскурзовода Екатерина, изключително подробна и добре поднесена информация дава, оказва персонално внимание и отношение. Много съм доволен и благодарен!

    5

Напишете отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Обадете се: +359-898-471-201
95лв. От 95лв. /човек

РЕЗЕРВИРАЙ УЧАСТИЕ