„Две деца пасли овцете уз Глушкину реку и нашли едну чизму. И се зачудили како кво е той. Едън муж пошъл да чигари шуму у Пърчарник, минул покре ньи и они га питали. Ама че сте глупарине, не видите ли, че той е кания на търнокоп! Тоа муж знал, че е ботуш, ама бил малко нещо лаладжия…“ Това е откъс от една истинска история в с. Пролазница, разказана на торлашки диалект. Не разбрахте нищо? И ние нищо не разбрахме при първия си досег с тази причудлива и автентична българска общност, която населява 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Чипровци и Говежда.
Торлаците са хората с белите дрехи, за чийто произход учените още спорят. Едни ги определят като наследници на древните траки, други виждат в тях потомци на прабългарски воини. Христовата вяра обединява православни и католици да съграждат тук училища, църкви и манастири. Наричат тези мълчаливи, затворени и чудати хора торлаци.
Торлашкият говор спада към северозападните български говори. За него са характерни всички основни белези на българския език – липса на падежни форми и замяната им с предлози, отсъствие на неопределено наклонение, употреба на члена в края на думата.
А каква е торлашката кухня? Сиромашка и постна, но вкусна и здравословна с ястия като скроб, косачко кисело, компировица, коприва цоловарка, бело пръжено шльопаво, керкеле – все имена на ястия. Най-популярното е Бел муж, което се приготвя от овче, краве или козе несолено сирене, което се пържи и към него се добавя брашно.
Торлаците са част от Северозападния регион – един от слабо познатите за туристите в гастрономическо, винено и културно отношение. Простира се между Дунав, Искър и Стара планина. Следи от човешко присъствие тук има отпреди 1.4 млн. години. От праисторически времена са прочутите стенни рисунки в пещера Магурата. По времето на Римската империя регионът изживява истински възход, а по поречието на река Дунав възникват множество нови градове.
Природен парк “Врачански Балкан” в Западна Стара планина е вторият по големина у нас. Белоградчишките скали са едно от чудесата на света – изваяни от вятъра и дъждовете преди повече от 200 млн. години. В чудния Северозапад се намира и единственият изцяло запазен средновековен замък в България – крепостта „Баба Вида“ в днешен Видин.
Традицията на производство чипровски килими е вписана в листата на ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство. Чипровските килими се правят от вълната на кочовете от породата Реплянски овце, затова в миналото тук е процъфтявало добре развито килимарство.
