Шафранът расте върху все по-обширни площи в България и бавно измества традиционния тютюн в планината Родопи. Надеждите са, че красивото лилаво цвете може да върне живота в отдавна обезлюдените села.
Отглеждането на зимния минзухар, чиито близалца, наричани още стигми, са най-скъпата подправка в света, е свързано с изцяло ръчен труд. Беритбата се прави ден за ден на ръка, ръчно е и отделянето на стигмите от цветчетата. За получаване на 1 кг сух шафран е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червено-оранжеви близалца. Оттам идва и високата цена на крайния продукт. Венчелистчетата се използват за извличане на етерично масло за козметиката.
Романтична е една от легендите за възникването на шафрановия зимен минзухар – Крокус бил влюбен в нимфа, с която били неразделни. Бог Хермес обаче я превърнал в храст, а юношата – в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран.
Вавилонците и асирийците използвали шафран за лечебно средство. В китайските медицински книги също се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана, датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че подправката дава енергия и стимулира любовните способности. Римляните лекували с растението катаракта, използвали го да ароматизират обществените зали и бани и вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен (жълт) цвят се считало за признак на богатство.
В България производителите на шафран правят от него чай, влагат го в сапуни, в паста, в сирена и качесвена парфюмерия и козметика. Някои дори варят ракия от него, ароматизират и мед. Собствена продукция с шафран има и семейство производители от Родопите, чиято шафранова ферма ще посетим по време на нашия гастрономически тур.
