„Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено и девствено поле. Ниви е имало малко, но пасбищата са били обширни и безкрайни, като прериите в Америка и степите в Русия. (…)Скотовъдството е преживяло тука златния си век. Само това далечно време знае великолепните бели сюреци — стада от по няколкостотин глави рогат добитък, охранени и красиви животни, недоверчиви и плахи, като дивеч.
Само това време знае и големи хергели — полудиви коне, свободни и лете, и зиме…(…) Но първенството между тия примитивни поминъци е било на овчарството (…) единствено занятие, което е поглъщало всички сили и умение от най-крехката младост до преклонни старини.(…) Стадата наистина са били многобройни и когато са помрачавали полето, като че е припадала гъста мъгла. Дългите геги и тежките ямурлуци, пискюллиите чанти, медните кавали, точно определените служби в йерархията на тия дружини — кехаи, сагмалджии, шилегари, — всичко това в своята пълнота и точно разпределение се среща само тука“.
Така Йордан Йовков описва любимата си Добруджа в годините, в които възпява почти всяко селце тук. Днес само в Добрич три паметника на Йовков напомнят за литуратурното му наследство и ще ги видим по време на гастрономическия тур „Вкуси Златна Добруджа!“.
Добруджа е историческа и географска област в Североизточна България, наричана „Житницата на България“. Територията ѝ е 7565 km² и има население от 358 000 души. То е смесено по етнически състав –българи, турци, гагаузи и кримски татари. Поселения в Добруджа има от античността. Край с. Свещари се намира тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. , в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.
От 1985 г. е под егидата на ЮНЕСКО. Край днешна Силистра са руините от късноантична, средновековна и османска крепост. Южната част на географската област Добруджа е част от Княжество България от времето на Освобождението на България до Балканските войни. През 1912 г. Румъния проявява претенции и завзема Южна Добруджа, 4 г. по-късно Добруджа е освободена след Тутраканската епопея. В Тутракан се развиват много занаяти, а учреденото пристанище допринася за външнотърговски контакти на Тутракан с Европа, Азия и Африка. Днес тук е издигнат Паметник на мъчениците на Добруджа – 25 000 души, принудително изселени от румънците в лагери в Молдова.
През XIX век в Добруджа е имало над 250 вятърни мелници, в които хората мелели царевично брашно, пшеница и булгур. Ще видим част от тях, а навсякъде ще имаме шанса да опитаме традиционните добруджански ястия и напитки.
