Гастрономически тур „Вкуси Златна Добруджа!“

Дневен тур 2 дни, 1 нощувка
Dobrich, Bulgaria Добруджа Гид: Екатерина Терзиева

„Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено и девствено поле. Ниви е имало малко, но пасбищата са били обширни и безкрайни, като прериите в Америка и степите в Русия. (…)Скотовъдството е преживяло тука златния си век. Само това далечно време знае великолепните бели сюреци — стада от по няколкостотин глави рогат добитък, охранени и красиви животни, недоверчиви и плахи, като дивеч.

Само това време знае и големи хергели — полудиви коне, свободни и лете, и зиме…(…) Но първенството между тия примитивни поминъци е било на овчарството (…) единствено занятие, което е поглъщало всички сили и умение от най-крехката младост до преклонни старини.(…) Стадата наистина са били многобройни и когато са помрачавали полето, като че е припадала гъста мъгла. Дългите геги и тежките ямурлуци, пискюллиите чанти, медните кавали, точно определените служби в йерархията на тия дружини — кехаи, сагмалджии, шилегари, — всичко това в своята пълнота и точно разпределение се среща само тука“.

Така Йордан Йовков описва любимата си Добруджа в годините, в които възпява почти всяко селце тук. Днес само в Добрич три паметника на Йовков напомнят за литуратурното му наследство и ще ги видим по време на гастрономическия тур „Вкуси Златна Добруджа!“.

Добруджа е историческа и географска област в Североизточна България, наричана „Житницата на България“. Територията ѝ е 7565 km² и има население от 358 000 души. То е смесено по етнически състав –българи, турци, гагаузи и кримски татари. Поселения в Добруджа има от античността. Край с. Свещари се намира тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. , в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.

От  1985 г. е под егидата на ЮНЕСКО. Край днешна Силистра са руините от късноантична, средновековна и османска крепост. Южната част на географската област Добруджа е част от Княжество България от времето на Освобождението на България до Балканските войни. През 1912 г. Румъния проявява претенции и завзема Южна Добруджа, 4 г. по-късно Добруджа е освободена след Тутраканската епопея. В Тутракан се развиват много занаяти, а учреденото пристанище допринася за външнотърговски контакти на Тутракан с Европа, Азия и Африка. Днес тук е издигнат Паметник на мъчениците на Добруджа – 25 000 души, принудително изселени от румънците в лагери в Молдова.

През XIX век в Добруджа е имало над 250 вятърни мелници, в които хората мелели царевично брашно, пшеница и булгур. Ще видим част от тях, а навсякъде ще имаме шанса да опитаме традиционните добруджански ястия и напитки.


Място на тръгване/пристигане

Часове на тръгване: 06,30 ч. от София, 07,00 ч. от Пловдив, 07,30 ч. от Ямбол, 08,00 ч. от Стара Загора, 08,15 от Плевен, 08,30 от Бургас, 08,45 от Велико Търново, 09,45 ч. от Варна, 10,15 от Русе и Шумен.

За пътуващите от Пловдив – потегляне за Северна България през АМ „Тракия“, среща на бензиностанция „Лукойл“ на бул. „Цариградско шосе“


Цената на тура включва

  • Една закуска
  • Два обяда
  • Дегустации
  • Вечеря
  • Нощувка

Цената на тура не включва

  • Входни такси за посещаваните музеи и обекти
  • Транспорт (придвижването е на принципа на споделеното пътуване).

Възможност за покупка

Пресни и натурални фермерски продукти, различни видове мляко, сирене и кашкавал, кайсиева ракия, пчелен мед, пресни и консервирани зеленчуци, месо на цени от производител.


Какво да очаквате?

Гастрономическият тур „Вкуси Златна Добруджа“  е вълнуващо пътуване към миналото на България. Ще посетим тракийско-елинистичната гробница край с. Свещари, рибарската махала на Тутракан, Етнографския музей  „Дунавски риболов и лодкостроене“, дом паметника „Йордан Йовков“, ще се разходим из Архитектурно-етнографския музей на открито “Старият Добрич” и край езерото Сребърна, ще видим истинска вятърна мелница за мелене на зърно в с. Гарван, ще дегустираме вино от сорта Тамянка в избата в с. Кайнарджа.

Ще се срещнем с хората и историите зад:

  • Ферма за алпийски кози;
  • Производителите на шафран;
  • Писаните каруци на Добруджа и “Песента на колелетата”;
  • Ферма в  село Карапелит, която от близо 30 години развива животновъден бизнес;
  • Био стопанство, в която семейство учители отглеждат аспержи и други зеленчуци;
  • Кравеферма, в която поради липса на работници ползват роботи за доене.

Маршрут

Ден 1: От траките до дунавските рибари, шафрана и залеза над Сребърна

Пристигане в късния предиобяд в тракийско-елинистичната гробница край с. Свещари, община Исперих, област Разград, която е под егидата на ЮНЕСКО. Разходка в Тутракан – градът на Тутраканската епопея през 1916 г., с която е освободена Южна Добруджа, дотогава завзета от Румъния.

Градът е бил прочут със своите дунавски рибари, майстори на рибарски лодки и на дунавски водни мелници. Днешната “Рибарска махала” край брега на реката е единственото в страната естествено обособило се по поречието рибарско селище.  Посещение на Етнографския музей – Дунавски риболов и лодкостроене.

Следобед посещаваме ферма за френски алпийски кози, срещаме се с производители на шафранов минзухар, от който правят фина козметика, посещаваме най-голямата земеделска кооперация в България.

Вечерта се срещаме с производители на силистренски кайсии, от които се прави прочутата ароматна кайсиева ракия и преди вечеря отиваме на романтична разходка по езелото Сребърна за снимки по залез слънце. Вечерята е с типични за добруджанската кухня ястия.

Ден 2: По следите на вятърните мелници, аспержите и млечните ферми в селата на Йовков и Стария Добрич

След закуската с добруджанска баница и маджун – прочутия „бедняшки мед“, разглеждаме стара добруджанска къща с вятърна мелница. През XIX век в Добруджа е имало над 250 вятърни мелници за царевично брашно, пшеница и булгур.

Разглеждаме 30-годишна животновъдна ферма и био стопанство за аспержи, манголд, физалис и фелдсалата.  По обяд посещаваме Добрич – единствения град, в който има три скулптурни фигури, посветени на Йордан Йовков. Той живее десетина години в Добруджа, но казва: „Във всяка моя работа мисълта ми е там; там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и съдбата им.

Пък и аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа”. Посещаваме Дом паметник „Йордан Йовков“ и се разхождаме в Архитектурно-етнографския музей на открито “Старият Добрич” с 32 занаятчийски работилници.

Преди да отпътуваме, посещаваме кравеферма с мандра за сирене и масло, в която заради недостига на работници ползват роботи.

Златни жита, лимоненожълти полета с рапица, зелени царевични ниви, перки на вятърни мелници и онова романтично усещане за българското село, вдъхновило Йордан Йовков за неговите шедьоври – това е накратко Добруджа. И до днес са запазени старите улички, на които старите дунавски рибари са плели своите мрежи. Добруджа пази тайните на своето минало но и променя лицето си – с шафрановите полета, с градините с лавандула и екзотични зеленчуци, с фермите за традиционни, но и модерни породи животни. Добруджа е като стара майка, при която винаги искаш да се върнеш приласкан.

Напишете отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Обадете се: +359-898-471-201
Попитайте ни за цената

Задай въпрос