Гастротур „Зелено сирене, крокмач и тетевенска риба – ела, вкуси!“

Сутринта посещаваме село Реселец, където се произвежда лековитият воден лук. Лукът не се сади, а се лепи – пуска се водата, а стръкчетата се залепят по вадите. Заради специфичните вкусови качества местните хора наричат водния лук и „реселешко сирене”.

В Луковит се срещаме с производители на северното ястие крокмач. Прави се от овче мляко, което се вари 3 часа на водна баня и постоянно се бърка. Като изстине напълно, се изсипва в съдове, за да зрее поне 6-7 дни. Традиционно се овкусява с печени червени чушки.

Следобед посещаваме Каменните къщи край Карлуково, отиваме и до пещерата „Проходна“, известна като Божиите очи. Тя е най-дългият пещерен тунел в страната – представлява естествен скален мост с дължина 262 м. Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – „окна”. Именно „окната” правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите.

Продължаваме с ферма за редки видове птици като щрауси, птици ему и нанду. Посетителите на фермата могат да се запознаят с начина на живот на птиците и с продуктите, получавани от тях: пера, яйца, кожи, месо и др.

Преди вечерята се подслаждаме с халва в Ябланица – производството ѝ тук започва в началото на IX век и дълго време служи за прехрана на местното население. Първият халваджия в Ябланица е бил Никола Арнаутина от гр. Тетево, който след Освобождението се преселил да живее в Ябланския край. Като основен продукт при приготвянето на халвата се използвало сусамовото семе, което е богато на мазнини, въглехидрати и протеини.

Сусамената халва, която се произвежда в Ябланица, е със своя запазена марка „сусамова халва тип Ябланска” и е бяла на цвят. Освен сусамовата халва се произвежда и тахан халва, която за разлика от сусамената, е кафява и се прави от семената на слънчоглед. Към тези два вида добавяме нуга халвата и фруктовата халва. Вечеряме в база за риболовен туризъм с пъстърва и прочутата за този край чорба Тетевенска саламура.

Закусваме с лучник или качамак от царевично брашно, масло и сирене – традиционни ястия в този регион, и се отправяме към разходка в Тетевен. Възхитен от гледката пред очите си, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Следва дегустация на единственото българско плесенно сирене, известно като Зеленото сирене от село Черни Вит. Среща с неговия производител – Цветан Димитров и дегустация на различни по зрялост зелени сирена с подбрани вина.

Отиваме в Орешак, общ. Троян, където на много места се предлага прочутата сливова ракия. Предание разказва, че първата дестилация на сливова ракия е станала преди повече от сто години зад стените на красивия Троянски манастир. Празник на сливата и троянската сливова ракия се провежда всяка година през септември. Дегустация на специалитети като пълнени с бекон сливи, традиционно приготвена сланина, телешко със сини сливи.

Следобед сме в Орешак, общ. Троян, където местните хора предлагат прочутата Троянска сливова ракия. Предание разказва, че първата дестилация на сливова ракия е станала преди повече от сто години зад стените на красивия Троянски манастир.

Празник на сливата и троянската сливова ракия се провежда всяка година през септември. Дегустация на специалитети като пълнени с бекон сливи, традиционно приготвена сланина, телешко със сини сливи.

Разглеждаме Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак. То е единственото в страната, в чиито изложбени зали са показани уникални предмети на народните художествени занаяти, изработени от изтъкнати майстори от всички етнографски райони на България. Преди да отпътуваме, посещаваме Троянския манастир „Успение Богородично“ – най-големия в Северна България и трети по големина в България.