Гастротур “Тайните на шафрана и кулинарните богатства на Източните Родопи”

На път за шафрановите полета в Източните Родопи спираме в Хасково, за да видим най-високата статуя на Света Богородица в света. С внушителните си 32,8 м. височина, монументът е вписан в Книгата на рекордите “Гинес”, раздел “Религия”. Отправяме се към стопанството на един от най-големите производители на шафран в Източните Родопи, който ще ни посрещне в лилавия свят на своето поле. Зимният минзухар, от който се добива най-скъпата подправка в света, е в центъра на неговия бизнес. Ще пием по чаша шафранов чай, ще опитаме и пчелен мед със шафран, а домакините ще ни покажат и други свои продукти, в които влагат шафран.

Ще се включим в работилница по отделяне на стигмите на минзухара, които всъщност представляват истинския шафран. Ще обядваме с типични за региона на Харманли ястия и ще се отправим към Татул – праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог в България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала. През 80-те години е изказана хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище посветено на Орфей.

Последният обект първия ден е Джамията на седемте девойки в село Подкова – едно от онези чудодейни места, които събират хора от различни религии. Джамията е един от най-старите мюсюлмански храмове в България – от 1428 година. Според легендата, тук живеели седем моми, сгодени за седмина момци – войници. Момчетата били призовани на служба в армията на султана, а момичетата останали да ги чакат. Времето минавало, а тежестта в сърцата на момите ставала все по-голяма. Един ден им пратили вест, че годениците им са убити в битка. Сломени от скръб, девойките дали обет, че никога няма да се омъжат. Решили, да продадат зестрите си, а с парите построили за една нощ джамия в памет на годениците си и любовта към тях. Когато тя била завършена, седемте девойки изчезнали, а хората разказват, че се превърнали в ангели, които се възкачили на небето при своите любими.

В Момчилград вечеряме с типични за турската кухня ястия и сладкиши.

След закуска се отправяме към тракийската крепост и Вишеград, която е и най-добре запазеният средновековен замък у нас. Районът е увековечен в историческата литература от Жофроа дьо Вилардуен – летописец и един от ръководителите на Четвъртия Кръстоносен поход. В похода си срещу Калоян през 1206 г. кръстоносците преминават през района, а точно по това време в замъка Вишеград е коронясан вторият император на Латинската империя Анри Фландърски, брат на пленения година по-рано от цар Калоян в битката при Одрин Балдуин Фландърски.

Отправяме се към манастирския комплекс “Св. Йоан Предтеча” в Кърджали, който някога е бил духовно средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос. Основан е през VI – VII век. пет зидани гробници. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XI и началото на XII век. В гроба са намерени още напълно запазен епитрахил (църковна одежда), тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки.

Отиваме и в манастира “Успение Богородично” или светата обител на отец Боян Саръев. През пролетта на 2000 г.той получава съновидение, в което Божията майка му дава наставление да изгради манастир, тъй като това място е свято и ще идват на поклонение християни от цяла България. Тя му подсказва и че водата от извора ще лекува всякакви телесни и душевни страдания. Така отецът и презвитерата му Красимира за почват усилена работа. Постепенно обителта придобива днешния си вид, благодарение на любовта,старанието и даренията на множество миряни.

Обядваме с прясна риба от язовир Кърджали и се отправяме към най-внушителния мегалитен ансамбъл на Балканите – Перперикон. Той представлява огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Мащабните разкопки, водени от археолога проф. Николай Овчаров, разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществото. Проф. Овчаров смята, че това е светилището, посветено на бог Дионис, което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници.

Обиколката ни завършва с природния феномен Каменните гъби край село Бели пласт. Представлява съвкупност от скални образувания с формата на истински гъби и размери над 2,5 метра. В зависимост от това по кое време на деня е и откъде ще ги погледнете, оттенъците им се променят от розово и зеленикаво до ослепително бяло. Според науката каменните гъби всъщност са вулканични образувания, които са се оформили преди около 20 милиона години. По това време мястото било дъно на море. След оттеглянето му гъбите били дооформени от вятъра и слънцето. Всеки цветен оттенък или шарена жилка в тях са съставени от различен минерал. Любопитно е, че в състава на каменните фигури се съдържа минералът зеолит, за който се смята, че има силни пречистващи свойства.