Едно пътуване към най-югозападните райони на България и приказната планина Беласица, в която напролет кестеновите гори ухаят от цвят, цяло лято зеленеят, а в късна есен натежават от плод. Отиваме в българската родина на сладките кестени, за да научим вкусната им история. Българският кестен има отличен вкус и високо съдържание на захари, което го прави подходящ както за свежа консумация, така и за сладкарската промишленост.
Кестенът е дърво, което дава всичко в полза на хората. Цветовете са медоносни и от тях пчелите правят много ароматен, лечебен и скъп мед. Кестеновото брашно е без глутен, а от кестените, чиито плодове са с богат хранителен състав и съдържат витамин С колкото лимоните, се произвеждат ордьоври, супи, ястия с месо, сладкиши. Кестеновото дърво задържа по-дълго въглеродния диоксид, дава и дървесина, която е плътна и лека. Използва се в корабостроенето и за направа на яхти.
Родното място на кестена са Балканите, Кавказ и Мала Азия, откъдето по-късно се е разпространил към Централна Европа, Средиземноморието и Китай. Племената в предримска Италия са го наричали „горски хляб” и благодарение на него са преживявали зимата. Кестените са били основна храна и на римските легионери. Френската култура от времето на Луи XIV до днес изобилства от сведения за кестена в кулинарията.
Корсика, островът на Наполеон Бонапарт, всъщност носи името си от кестеновите гори, с който е покрит. Кестените са в основата на промишлеността в този регион, а местните хора са горди с бирата от кестеново брашно. В Тоскана няма заведение без кестени в менюто – от кестенова супа, спагети, полента, мармалад от кестени, до кестенов сладолед. В Монте Амиата, Италия, беритбата на кестени започва през октомври с тържества както при гроздобера. В Германия Карл Велики нарежда с указ отглеждането на кестени за храна. Днес питомните кестени са разпространени почти навсякъде в по-топлата част на Европа.
