Преживявали ли сте вълнуваща разходка из османското минало на Пловдив? Започваме от часовниковата кула на Сахат тепе, строена през XVI век – най-старата на Балканите след тази в Скопие, отиваме до Джумая джамия, където ще опитаме най-фините турски баклави, антеп кадаиф и шобиет с каймак, а след като чуем красивата история на религиозния храм, ще пием традиционен турски чай в чашка с формата на лале – един от най-силните символи в исляма. Отправяме се към днешните градски хали, където някога се е издигал митичният Куршум хан, сринат до основи от Чирпанското земетресение. Продължаваме към Имарет джамия и легендата за забранената любов на румелийския бейлербей Шахбеддин паша с българско момиче. Ще надникнем в Чифте баня, строена през 1582 г., а оттам отиваме в Стария град, където единствената сграда с османска архитектура някога е била манастир на дервиши, а днес е ресторант. Ще продължим през Хисар капия и в един от турските ресторанти на Пловдив ще опитаме традиционни специалитети.
Организирали сме всичко това в едно вълнуващо преживяване за вас, защото живеем в Пловдив – града, в който от векове мирно съжителстват много различни етноси. Филипопол е завладян от Османската империя през 1371 година. С разрушени укрепления и попаднал дълбоко във вътрешността на империята, градът под името Филибе губи стратегическото си значение на крепост, но в средата на XV век османците извършват мащабно преустройство на града, съпътствано със значителни обществени строежи. През 1738 г. населението на Пловдив, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско. През следващите десетилетия православното население постепенно нараства и в средата на XIX век то вече надхвърля половината жители. Днес турската общност в Пловдив наброява 3000 души. Голяма част от тях се занимават с търговия.
В града има няколко турски ресторанта, в един от които има възможност с предварителна заявка да се организира дегустация на традиционни турски ястия (на свободна консумация). Най-популярно сред предястията е късър, сготвен от зеленчуци с булгур, спанак и цедено мляко. Искендер кебап се прави от телешко месо върху канапе от цедено мляко и крутони от арабски хляб. Друг специалитет се приготвя от телешко филе върху канапе от патладжанено пюре с кисело мляко и пресни домати. Изобщо патладжанът е на голяма почит в османската, а впоследствие и в турската кухня и е съставка на поредица забележително вкусни ястия – като кебап от патладжани и месо на шиш или казъртма.
Десертите са еклектични – едно от най-забележителните е трудното за приготвяне кюнефе – традиционен отомански десерт от кадаиф, сирене, масло, меден сироп и счукан шам-фъстък, чиято изработка се смята за висш пилотаж в националното сладкарство. През зимата кюнефето е почти изместено от тиквените сладкиши, например тиква с орехи и стафиди. Майсторство изисква и баклавата – майсторите готвачи определят приготвянето й като “тънка работа”, тъй като в Турция има фирми, които повече от 100 г. правят само баклава и нищо друго.
