Градски тур “Върви, народе възродени!..И Пловдив беше пръв”

Какво да очаквате?

Почитането на светите братя Кирил и Методий като велики християнски учители е наложено още от техните ученици през 886 г., а първите сведения за честването на празника им на датата 11 май има още през XII век. Съвременната наука смята, че за пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г., пред епархийското училище, носещо тяхното име.

Инициативата е на Найден Геров, а датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София. Празникът на Кирил и Методий се чества и сред българските имигранти в Румъния и Русия, сред родното ни студентство в чужбина, дори сред сънародниците ни, заточени в Диарбекир.

Пет години след празника, организиран от Найден Геров в Пловдив, Йоаким Груев предлага денят на светите равноапостоли да стане официален празник на българските ученици. Пловдивското епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий. Така се поставя вековната традиция у нас да почитаме празника на св. св. Кирил и Методий. Самото училище има паметна история, а образование в него са получили стотици видни българи, чиито имена са достойни за всяка една енциклопедия.

Школото е основано от Найден Геров на 1 септември 1850 г., който дотогава учителства в Копривщица. Избрана е много стара сграда, в която впоследствие се мести девическата гимназия. Геров убеждава своя ученик Йоаким Груев, който по това време е главен учител в Копривщенското класно училище, да оглави пловдивското школо. Учебното заведение отваря през октомври с едва 7 ученици. С времето се събират трийсет деца, а първия випуск завършват 70 човека – основно момчета от всички краища на България. Статут на гимназия училището получава през 1868 г.

След 1879 г. се превръща в Областна реална гимназия – най-елитното учебно заведение в Южна България. С проекта за нова сграда лично се заел областният архитект на Източна Румелия италианецът Пиетро Монтани. Така до брега на Марица били положени здрави основи и сградата била завършена през есента на 1885 г. Управниците мислели да запазят имената на светите братя Кирил и Методий в името на училището, но дошло Съединението и като благодарност директорът на гимназията Димитър Агура предложил то да носи името на българския княз Александър Батенберг. Така гимназията остава с това име 60 години. В тези времена на два пъти тя послужила за болница за ранени войници, а през 1841 г. в нея се настанил немски батальон.

Безкраен е списъкът с родолюбиви българи – писатели, поети, художници, политици, държавници, знаменити учени, които са получили образованието си в историческото училище. Сред тях са Васил Левски, Иван Вазов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков. Тук учат проф. Асен Златаров, Панайот Пипков. В школото учители са били Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Николай Лилиев и много други.

В гимназията от септември 1886 до август 1887 г. учителства прочутият езиковед, който по-късно става един от седемте първосъздатели на Софийския университет и първи ректор на висшето ни училище – академик Александър Теодоров-Балан. Ученик, а след това и учител в гимназията е братът на Антон Страшимиров – д-р Димитър Страшимиров.

Пенчо Славейков също е сред питомниците на школото и се прочува като един от инициаторите на ученическия “смут” против лошото преподаване. Тук през 1893 г. завършва V (ІХ) клас и великият поет Пейо Яворов. Тъкмо в това училище е открита дарбата на поета Димчо Дебелянов. Той е гимназист в Пловдив от 1900 до 1904 г., а талантът му е забелязан от учителя Стефан Минчев.

По време на нашия градски тур “Върви, народе възродени!..И Пловдив беше пръв”, ще посетим и храма “св. св. Кирил и Методий”, който има интересна история, свързана и с другото му име – “Св. Александър Невски”. Ще посетим и четири от старинните църкви на Пловдив, описани с любов от пловдивския летописец Никола Алваджиев.