Знаете ли, че има български трюфели, които ухаят под земята на Балкана, Лудогорието, Шуменското плато и Странджа? Всъщност още по времето на социализма се разчува, че в България има от деликатесната гъба. За развитието ѝ у нас помагат внесените от чужбина фиданки по време на мощните кампании по залесяване, когато са засадени много липи, борове, дъбове. Изглежда корените на някои от тях са били „заразени“ с мицела на ценната гъба. През 80-те години на миналия век у нас идва италианска експедиция за проучване на терените и локализиране на находищата на трюфели.
Първият български черен трюфел е открит между Угърчин и Ловеч. Неколцина дългогодишни гъбари се заемат с търсенето на гъбата и скоро също намират бели трюфели. Така започва всичко през 2004 година. Големият бум за българските търсачи е през 2014 г. когато са намерени големи количества трюфели. Днес ловците на трюфели в България вече са десетина хиляди души. Помагачи в това начинание са специално обучени кучета, които долавят специфичната миризма от узрелите трюфели, макар и те да са скрити под земята.
По света има около сто вида трюфели, но не всички са ценни от търговска и кулинарна гледна точка. Най-скъпи са белите трюфели, следвани от черните, които заради цената са наричани „бяло злато“ и „черни диаманти.“
Какво прави трюфелите толкова ценна храна? В древния Рим се смята, че тези гъби имат лечебно действие. В Ренесанса трюфелът се използва като афродизиак. Едва през XV век в Италия от трюфел започва да се подготвят вкусни деликатеси. Трюфелът е много силен антиоксидант – изчиства тялото от токсични и канцерогенни вещества. Източните лечители използват сока от трюфели за лечение на очите. В Италия екстрактът от трюфел е основният компонент на козметичните маски. Но най-известното му приложение е във висшата гастрономия.