Всяка година, в навечерието на празника на св. св. Константин и Елена, мистичната Странджа планина отваря пазвите си за едно голямо тайнство – огнените танци на странджанските нестинари. Танцувайки с боси нозе в жаравата, разпръсната под формата на кръст, те пречистват себе си и света около себе си от злото.
В продължение на три дни ще влезем в мистичния нестинарски свят на Странджа планина. Ще посетим селата, в които нестинарската традиция все още е запазена, ще видим нестинарските икони, параклиси и църкви, ще се разходим до Царството на зелениката, а навръх празника на св. Константин и Елена – 3 юни, ще се потопим в атмосферата на всенародния нестинарски празник в село Българи, където вечерта ще се случи голямото тайнство – нестинарските танци. Ще имаме и вълнуваща среща с най-старата нестинарка на Странджа планина, която ще разкаже за огнените мистерии, на които е посветила 30 години от живота си.
И понеже фокусът на „СлоуТурс.БГ“ са не само българските традиции и ритуали, но и гастрономията и местните храни, и в трите дни на нашето пътуване ще се насладим на вкусни странджански зелници и традиционни за мистичната планина ястия.
Нестинарството е древен обичай от Източна Тракия, който е свързан с култа към Слънцето. Името αναστενάρια, анастенария (от гр. ез.) или „нестинарство“, според някои, идва от гръцката дума „анастенагмос“ – въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други, името идва от гръцкото „(х)естиа“ – огън, или от ανασταίνω (анастено) – възкръсване. За пръв път обичаят е описан през 1862 г. от Петко Р. Славейков, а през 2009 г. нестинарският обред е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Месец май се нарича “Костадински”, тъй като в него започва летният обреден нестинарски цикъл. На 3 и 4 юни, по стар стил, е големият празник “Св. Костадин (Костантин) и Св. Елена”, който се провежда в с. Българи. Ритуалът започва рано сутрин, с обличането на иконите, след което специални икононосци под съпровод на тъпан и гайда ги носят до Аязмата (от гр. ез. – “свещен извор”), където ги окъпват отново. Вярва се, че на този ден водата е изключително лековита и в нея присъства Св. Костадин. После иконите се връщат в конака – обредна култова постройка, в която се съхраняват нестинарските атрибути – иконите и тъпана, който представлява проявление на Св. Костадин (Св. Константин).
Конакът е или в дома на най-възрастния нестинар, или в центъра на селото. Там, от специалното „странджанско огнище“, се измъква от жаравата и става първата нестинарска игра за годината, посочва нестинарят Горан Стефанов. Жарта се събира и се разстила, докато заеме формата на кръст, пред който също се правят няколко молитви. И тук идва една от най-необяснимите родни традиции – ходенето по огън. Мъжете взимат иконата на светците и влизат в пламъците, а жените преминават през жарта викайки „въх, въх, въх”. Оттам идва и разпространеното възклицание „въй”, особено популярно в селищата на Странджа планина.
Следващите дни, в които се изпълнява този мистичен обред, са Св. Марина, Св. Илия, Св. Пантелеймон и Св. Богородица (по стар стил). Най-важна е вярата в живата връзка между човека и светеца, както и че светците са в аязмите и в иконите, а тъпанът всъщност е гласът на Св. Костадин. А нестинарската мелодия буенек е в такт 2/4 и според вярванията, е един от най-свещените тактове в българската музикална традиция.
Летният нестинарски обреден цикъл приключва на Димитровден, като в последния ден, нестинарите от България и Гърция се събират в село Бродилово и заедно влизат в огъня, „прихванати от светците“.
