Планината Странджа е най-мистичната и най-екзотичната българска планина, която винаги е привличала вниманието със своите светилища, богата праистория, нестинарски традиции и приказно красива природа. Древното й име е Парория – „гранична планина“.
Ако днес тя е най-рядко населеният район на България, някога е обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея своите каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко. В ранното Средновековие, благодарение на Григорий Синаит, Странджа става център на исихазма, в който се възпитават български духовници като Теодосий Търновски и Ромил Видински.
Нестинарството е древен обичай от Източна Тракия, който е свързан с култа към Слънцето. Името αναστενάρια, анастенария (от гр. ез.) или „нестинарство“, според някои, идва от гръцката дума „анастенагмос“ – въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други, името идва от гръцкото „(х)естиа“ – огън, или от ανασταίνω (анастено) – възкръсване. За пръв път обичаят е описан през 1862 г. от Петко Р. Славейков, а през 2009 г. нестинарският обред е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Месец май се нарича “Костадински”, тъй като в него започва летният обреден нестинарски цикъл. На 3 и 4 юни, по стар стил, е големият празник “Св. Костадин (Костантин) и Св. Елена”, който се провежда в с. Българи. Следващите дни, в които се изпълнява този мистичен обред, са Св. Марина, Св. Илия, Св. Пантелеймон и Св. Богородица (по стар стил). Избрали сме празника на св. Илия, за да ви отведем на нестинарския празник в едно от нестинарските странджански села – с. Кости.
Нестинарският ритуал започва рано сутрин с обличането на иконите, след което специални икононосци под съпровод на тъпан и гайда ги носят до Аязмата (от гр. ез. – “свещен извор”), където ги окъпват отново. Вярва се, че на този ден водата е изключително лековита и в нея присъства Св. Костадин. После иконите се връщат в конака – обредна култова постройка, в която се съхраняват нестинарските атрибути – иконите и тъпана, който представлява проявление на Св. Костадин (Св. Константин). Най-важна е вярата в живата връзка между човека и светеца, както и че светците са в аязмите и в иконите, а тъпанът всъщност е гласът на Св. Костадин. А нестинарската мелодия буенек е в такт 2/4 и според вярванията, е един от най-свещените тактове в българската музикална традиция.
Странджа е наричана и Ноевият ковчег на Европа, тъй като е съхранила растителни видове нот епохата на терциера преди повече от 60 милиона години. При последния ледников период планината е била пощадена от заледяване, затова единствено тук на територията на целия Европейски съюз се срещат Странджанската зеленика, наричана символ на Странджа, както и Странджанският чай, наричан още Кримски чай. Наред с Мурсалския чай, той е оцелял от последната ледена епоха и е защитен в Червената книга на България.
Само в тази мистична планина се среща Странджанският дъб благун. Благодарение на него и неговата медена роса пчелите добиват прочутия Странджански манов мед, който е с регистрирано Защитено наименование за произход по схемите за качество на Европейския съюз. Мановият мед е с високи вкусови качества и доказани лечебни свойства.
