Планината Странджа е най-мистичната и най-екзотичната българска планина, която винаги е привличала вниманието със своите светилища, богата праистория и приказно красива природа. Древното й име е Парория – „гранична планина“.
Ако днес тя е най-рядко населеният район на България, някога е обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея своите каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко. В ранното Средновековие, благодарение на Григорий Синаит, Странджа става център на исихазма, в който се възпитават български духовници като Теодосий Търновски и Ромил Видински.
Странджа е наричана и Ноевият ковчег на Европа, тъй като е съхранила растителни видове нот епохата на терциера преди повече от 60 милиона години. При последния ледников период планината е била пощадена от заледяване, затова единствено тук на територията на целия Европейски съюз се срещат Странджанската зеленика, наричана символ на Странджа, както и Странджанският чай, наричан още Кримски чай. Наред с Мурсалския чай, той е оцелял от последната ледена епоха и е защитен в Червената книга на България.
Само в тази мистична планина се среща Странджанският дъб благун. Благодарение на него и неговата медена роса пчелите добиват прочутия Странджански манов мед, който е с регистрирано Защитено наименование за произход по схемите за качество на Европейския съюз. Мановият мед е с високи вкусови качества и доказани лечебни свойства.
През 80-те години на ХХ век Странджа, наред със Сакар, е наречена Републиката на младостта и правителството започва приоритетното й заселване с млади хора от цялата страна. Строят се нови жилищни квартали, фабрики, заводи, училища, хазната стимулира финансово всеки, който е сключил договор за 10-годишно пребиваване. Програмата обаче не е добре обмислена и спира още преди падането на Тодор Живков от власт.