Планината Странджа е най-мистичната и най-екзотичната българска планина, която винаги е привличала вниманието със своите светилища, богата праистория и приказно красива природа. Древното й име е Парория – „гранична планина“.
Ако днес тя е най-рядко населеният район на България, някога е обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея своите каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко. В ранното Средновековие, благодарение на Григорий Синаит, Странджа става център на исихазма, в който се възпитават български духовници като Теодосий Търновски и Ромил Видински.
Странджа е наричана и Ноевият ковчег на Европа, тъй като е съхранила растителни видове нот епохата на терциера преди повече от 60 милиона години. При последния ледников период планината е била пощадена от заледяване, затова единствено тук на територията на целия Европейски съюз се срещат Странджанската зеленика, наричана символ на Странджа, както и Странджанският чай, наричан още Кримски чай. Наред с Мурсалския чай, той е оцелял от последната ледена епоха и е защитен в Червената книга на България.
Само в тази мистична планина се среща Странджанският дъб благун. Благодарение на него и неговата медена роса пчелите добиват прочутия Странджански манов мед, който е с регистрирано Защитено наименование за произход по схемите за качество на Европейския съюз. Мановият мед е с високи вкусови качества и доказани лечебни свойства.
През 80-те години на ХХ век Странджа, наред със Сакар, е наречена Републиката на младостта и правителството започва приоритетното й заселване с млади хора от цялата страна. Строят се нови жилищни квартали, фабрики, заводи, училища, хазната стимулира финансово всеки, който е сключил договор за 10-годишно пребиваване. Програмата обаче не е добре обмислена и спира още преди падането на Тодор Живков от власт.
Юлия Бачева
Двудневният тур “В сърцето на Странджа” надхвърли многократно очакванията ми.
Перфектната организация от страна на нашият водач Екатерина Терзиева направи пътуването не само приятно, но вече и незабравимо по отношение на вкусовете, ароматите, преживяванията из непознатата Странджа планина.Благодарение на нейният изключителен усет за хора, се събрахме участници от предишни турове и нови такива, а преживяванията ни заедно в сърцето на Странджа бяха щастливо споделени и стоплящи ни като чаша чай с вкус на манов мед в хладните есенни вечери.
Искам да й благодаря първо за организирането и провеждането на тура : от А до Я, на прекрасните ни домакини от двете пчелни ферми за манов мед, за невероятните десерти, които бяха приготвили грижливо за нас, за топлото и изключително отношение на баба Кера: една дама, пазител на странджанският чай и духа на Малко Търново, която отвори вратите на дома си и не само ни почерпи с чаша ароматен чай, но и ни подари стръкче от рядката билка.Също така не на последно място и на водача на буса: Георги, който се погрижи за нашия комфорт по време на пътуването.Ще пазя скъпи спомени от обяда ни в огряната от есенното слънце дъбова гора и параклиса “Свети Илия” и вкусните странджански гостби и баница, както и от магическия водопад “Докузак” и късния обяд в страноприемница “Ковач” край брега на река Велека.Когато мислихме,че сме видяли всичко от Странджа, неусетно се потопихме и в магията на Беглик Таш в края на втория ден от тура. Не бих продължила повече с разказа ми, вероятно разбирате, че този тур не може да се опише, трябва да се преживее.Лесно е: вижте графиците на SlowTours.bg .Аз ще повторя с браво и благодаря!