Градът на лодкарите, рибарите и залезите – така е известно едно от най-магнетичните ни малки селища по българското поречие на Дунав. Особено красив привечер, когато слънцето обагря водите на реката във всички нюанси на златно и червено, Тутракан отбелязва почитта си към слънцето и реката със специален летен фестивал, наречен „Огненият Дунав“.

Но тутраканци имат много с какво да се гордеят, затова градът е включен в маршрута на нашия Гастрономически и културен тур „Вкуси Златна Добруджа!“. Селището им някога се е наричало Трансмариска и е било основано през I век от римски колонисти. Свидетелство за важната му роля като военен пункт за отбрана на долната част на дунавската римска граница е имперски надпис от това време. По времето, когато е създадена българската държава възниква и българското селище Тутракан. Името на града произхожда от титлата „тамантаркан“, което се превежда като „градът, който защитава, охранява“.

Тутракан

От края на VII век до началото на IX век селището е значим център на административно-политическа област на България. За значимостта на града съдим по мястото, което е заемал в българо-маджаро-византийските войни. Тъкмо по тези земи цар Симеон е бил обсаден от византийския флот и маджарската конница. В последните преговори българският цар печели грандиозна дипломатическа победа. Следват опустошителни нашествия на номадските племена.

През XVIII век Русия развива активна политика по отношение на Османската империя. На територията на Добруджа се водят огромна част от военните действия. През 1773 година ген. Суворов превзема два пъти Тутракан. В началото на XIX век по време на Руско-Турската война крепостта е разрушена. През 1861 година на мястото се учредява Българо-Влашко общество, което представлява българо-румънско споразумение за създаване на съвместна община и равни начала в града.

През 1867 година през Тутракан преминава четата на Панайот Хитов. Знаменосец е Васил Левски. През 1876 година четата на Таньо Стоянов също преминава през земите на Тутракан, а в последната Руско-турска война много местни участват като доброволци. След Освобождението Тутракан става известен като най-големия център на риболова по долната част на Дунав. В града се произвеждат много речни съдове от Средна Европа до устието на реката.

В края на XIX век Тутракан е културен, административен и стопански център. На пристанището могат да се видят руски и австрийски пътнически кораби. В началото на XIX век в града има две книгоиздателства, шест училища, сред които и едно професионално. Развитието на Тутракан продължава разцвета си до 1913 година, когато по силата на Букурещкия договор се слага край на Междусъюзническата война. Тогава Тутракан става румънско владение.

Заграбената територия се освобождава чак когато България участва в Първата световна война срещу Румъния. Тутракан е превърнат в непристъпна крепост, а боевете в историята са ептични. Градът е отбраняван от 40-хилядна румънска армия. Начело на българските военни сили по това време е генерал Пантелей Киселов. Под негово командване в началото на септември 1916 година е разбита румънската армия, а Тутракан е обявен за свободен.

Тутракан

През 1917 година започва изграждане на Мемориален комплекс, където са погребани костите на 8000 загинали български, немски и румънски войници. След Първата световна война следва нова национална катастрофа за България. Добруджа става владение на Румъния. През това време Тутракан е белязан от икономически и културен спад. На 7 септември 1940 година се подписва споразумение между Румъния и България и Южна Добруджа е върната в пределите на българските земи. Според клауза от договора, трябва да се извърши размяна на населението между страните. Повече от 4230 румънци напускат града, а тяхното място заемат българи от Северна Добруджа.

Населението по тези земи се е занимавало предимно със земеделие, скотовъдство и риболов. Ковачество, абаджийство, кундурджийство, грънчарство и гемиджийство са добре развити занаяти по тази територия. В Тутракан е кипяла оживена стопанска дейност – мутафчии, бакали, тухладжии и търговци. През 1862 година се открива българско училище. През 1873 година учителят Неделчо Балкански основава училище “Возрождение”. Отварят се и училища в близките села.

Местните помагат на четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов- Воеводата да прехвърлят река Дунав. Много голяма част от тутраканци участват в Руско-турската война през 1877-1878 година. След Освобождението икономически и културен възход се наблюдава и по териториите на Тутракан. Основен поминък на населението е лозарството и земеделието. Започват да се развиват занаяти като обущарство, ковачество, абаджийство, сарачество, коларожелезарство и бъчварство.

Пристанището в Тутракан допринася за развитието на външнотърговските контакти в Европа, Африка и Азия. Територията придобива известност като център на дунавски рибари и майстори на рибарски лодки, които се изнасят за Унгария, Сърбия, Румъния и Австрия. През 1897 година близо 2300 души упражняват рибарска професия, а в началото на нашия век 1437 рибарски семейства обитават днешната „рибарска махала“ край бреговете на реката. Гордостта на местните е т.нар. тутраканка. Този стар модел лодки е конструиран така, че да пори вълните с необичайна скорост, благодарение на перфектната си хидродинамика.

В Тутракан годишно са спирали около 400 кораба от Австрия и Унгария, които са доставяли стоки от цяла Европа, а ние сме изнасяли риба и зърнени храни. Хиляди тонове риба, уловена от тутраканските рибари, са стигали до европейските пазари, чак до Русия и Париж. Тутраканци са пътували много и затова Тутракан е бил рибарско селище от градски тип.

Доказателства за това днес могат да се видят в Етнографския музей, където се пазят красиви и модерни за времето предмети на бита и дрехи по последна парижка мода. Фасадите на сградите в старата част на Тутракан са изящни, повлияни силно от европейската архитектура от средата на 19 век. От тогава датира и трикуполният катедрален храм „Свети Никола“, който посреща минувачите в началото на рибарската махала. Прашната уличка завършва на малко пристанище, известно като рибната борса, откъдето можете да си купите пресен, току що уловен шаран, сом и други дунавски риби.

Снимки: БНР и Familytravelspirit.com

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *