Варената царевица е задължително обредно ястие на Андреевден, защото според народните вярвания помага за наедряване на реколтата и пази от мечки. В навечерието на празника стопанката слага на огнището да се вари в ново гърне царевица, но и жито, боб, леща. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
На някои места в страната от обредното ядене се раздава „за здраве“ на съседите, а другаде пък не се дава от него на външни хора, за „да не се изнесе плодородието от дома“. От обредното вариво се дава и на домашните животни, и на кокошките, за да се плодят.
Андреевден се знае и като Мечкинден – почитан за предпазване от мечки
В планинските райони празникът се знае още като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината, където обработвал малка нива. Но една мечка изяла вола му. Разгневен, той успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си.
Затова светецът се тачи като патрон на мечките и техен покровител. На някои места в страната преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля върху покрива на къщата със заклинанието: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия, нито стоката и човеците!“.
На Андреевден денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце
В Югозападна България смятат, че св. Андрей е баща на св. Никола и на св. Варвара. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. Освен варената царевица, сред традиционните обредни ястия на Андреевден у нас е прясната питка, яхнията от леща, лютата яхния с фасул и булгур.
Според православната църква Св. an. Андрей Първозвани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на an. Петър. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. След възкресението, когато Светият Дух слязъл върху Христос във вид на огнен език, той възложил на Андрей да управлява много източни страни, част от които били и земите на Тракия и Македония. Така той е приеман за разпространител на Христовото учение по тези земи.