Високо пеене Долен

Многогласното пеене, което е познато още като „високо пеене” в селата Долен и Сатовча, вече е вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Високото пеене представлява специфично изпълнение на народни местни песни, което възниква в с. Долен. По-късно е пренесено и в с. Сатовча от жените, които са били изселници или ставали снахи там. Днес този вид пеене е пред изчезване, тъй като в Долен са останали само 4 баби от певческата група, която изпълнява тези песни.

Не може да се даде точно датиране на възникването на този вид пеене на високо от с. Долен. Кратките исторически сведения показват, че заради амфитеатралното разположение на нивите и махалите в Долен, жените са се надпявали от едната до другата нива или къща са успели да постигнат този феномен. Имали си песен за всякакви случаи – като жънели, пеели „Жъла Злата пшеница”, по обяд идвала „Дойде време пладнина”, а „Лесни са, горо” и „Слънце се слага надвида” завършвал работния ден на нивата.

Женската певческа група за високо пеене в Долен се е формирала през миналия век. Тя се състои от две групи – първа и втора, а между тях четири рукачки (викачки). Песните, които групата изпълнява, са местни двугласни доленски песни.

Как се изпълняват груповите песни на високо

Започва първата група основната песен, веднага след това се включват рукачките, които пеят различна песен, като я изпълняват със специфични провиквания, първата група спира да пее. Рукачките продължават и веднага се включва втората група, която продължава основната песен,а след това рукачките спират и пее само втората група. Тази последователност се повтаря до края на песента.

Високо пеене ДоленВсяка от двете групи е сбор от жени, пеещи първи и втори глас. Четирите рукачки пеят две по две първи и втори глас. Рукачките пеят извивките (рукането) на високото пеене. Днес женската групата за високо пеене към читалище „Св. Св Кирил и Методий” в село Сатовча популяризира това уникално музикално наследство, за да остане живо и за следващите поколения.

Народните певици са вписани от Министерство на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“. Международно отличие за „пеенето на високо“ групата получава от фондация „Хердер” в Хамбург през 1988 г., а признанието от Юнеско идва след 8-годишно чакане и е огромно признание и стимул за изпълнителките.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *