Пълнено агне Чипровци

Да ти изпекат баница с препечени кори, наричани обги, да ти направят пържено по чипровски и кюфтенца с боб, да ти завият зелеви сармички с ориз и орехи, да ти изпекат крем карамел в тиква – това го могат само в Чипровци. А кой не обича печено пълнено агънце? Майсторите в Гостоприемница „Кипро“ са виртуози в приготвянето на домашно агне или прасенце, приготвено по стара чипровска рецепта във фурна на дърва. Част от ястията в този край на България са типични за торлашката кухня, характерна за причудливата и автентична българска общност торлаци, която населява 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Говежда и Чипровци.

В бунтовния град, където през 1688 г. избухва Чипровското въстание за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война, и до ден днешен пазят рецептата за обги, а няколко местни производители продължават да ги предлагат. Обги е древното име на прочутите чипровски кори за баница, които се правят от брашно, вода и сол. Минават през огън и това им придава приятен аромат на пещ и неповторим вкус. Корите са много крехки и наложената баница, с която ще ви нагостят на закуска в Гостоприемница „Кипро“, а и на други места в градчето, има неповторим вкус.

Характерно за местната кухня е и чипровското „пържено“, което се прави от печени червени чушки, овче сирене, яйца и малко мазнина. Чушките се нарязват и запържват в нагорещеното олио, а в края на пърженето се добавя малка бучка масло и надробено сирене. Яйцата се слагат накрая с малко сол. Плънката на зелевите сармички с ориз и орехи много наподобява тази на Никулденски шаран – в нея се слагат нарязани орехи, ориз, праз, накъсани на парченца тънки листа от кисело зеле, червен и черен пипер. Но какво е един вкусен обяд в Гостоприемница „Кипро“, без да се подсладите накрая? Един от най-вълнуващите десерти в Чипровци е пълнената тиква с крем-карамел. Сместа за прочутия крем се излива в добре почистена тиква, която отвътре е поръсена с брашно и глазирана със светъл карамел от 2-3 супени лъжици захар.

Обги
Баница с обги

Напълнената с крема тиква се покрива с отрязаното преди това капаче, поставя се в дълбок съд с вода, която да достига до 1-2 пръста от отвора на тиквата. Пече се поне два часа на 160-180 градуса. Важно е водата да не завира, за да не стане крем-карамелът на шупли. Ако пък не си падате по сладкото, а е лято и искате да се разхладите в жегата, Чипровци е мястото, където да опитате занаятчийската бира на Цветомир Стефанов, който всъщност е….гимназист. След проучвания и много четене, дванадесетокласникът от Финансово-стопанската професионална гимназия “Васил Левски” в Монтана е станал производител на крафт бира – занаятчийско пиво, което се произвежда в малки партиди. „Исках да стана предприемач и започнах да търся това, което ще ме грабне, това, което ще правя с удоволствие и ще успея да превърна в свой бизнес“, казва момчето.

Интересно му е приготвянето на алкохолни напитки, като от баща си научава тънкостите. Но в Чипровския край почти всеки прави вино и ракия, затова ученикът се заема с правенето на боза. Оказва се, че при приготвянето й има голяма възможност за грешки и затова следващото предизвикателство е бирата. Така през ноември 2018 г. в тенджерата за боб на баба си, с помощта на старо сито за брашно, цедка, марля и други подръчни материали, Цветомир прави първата си бира.

Резултатът е забележителен и родителите му го подкрепят. Крафт бирата се произвежда според немския закон за чистотата на бирата – Райнхайтсгебот, от далечната 1516 година. Той повелява бирата да се прави само от малц, хмел, дрожди и вода. Водата Цветомир Стефанов черпи от кладенче в Чипровци, а останалите продукти поръчва онлайн. Сега прави къси партиди бира и мечтае за собствена пивоварна.

Цветомир Стефанов
Цветомир Стефанов - майсторът на крафт бира в Чипровци

Чипровци е град, който е доказал своето величие през вековете – тук е създадено първото българско католическо училище, тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България, тук се тъкат прословутите чипровски килими. Овцевъдството е било основа на проспериращата килимарска индустрия, а чипровските килими са се славили и изнасяли далеч зад граница. Има нещо, което ги прави различни от всички останали – в тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история, но с две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци, центърът на българските католици в северозападната част на България.

През 17 в. цялото процъфтяващо тогава градче и околностите му са заселени с католици, които развиват доста прогресивна за времето си градска култура. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат. Тъкането на Чипровски килими обаче се запазва като традиция и от 2014 г. е в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. В градчето си струва да видите Историческия музей и останките от католическа катедрала “Санкта Мария”, както и да посетите Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *