Ябланска халва

Ябланската халва е известна в цялата страна още от първите години след Освобождението, когато производството й в района Ябланица е било основен поминък на местното население.

Първият халваджия в Ябланица е Никола Арнаутина от Тетово, който след Освобождението на България от османско робство се преселва да живее в Ябланския край. По-известен от него става майсторът на халва Иван Стефанов Богоев, който е роден в Прилеп, Македония, а през 1895 г. се преселва в България, заедно със семейството си. Започва да се занимава с производството на халва през 1934 г., когато за постоянно се заселва в Ябланица.

По стара рецепта, която майсторът носи още от Прилеп, в градчето започва производството на халва, която и в момента е известна из цяла България. Основна суровина за приготвянето й е сусамовото семе, което е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселити, ценни протеини и въглехидрати.

Сусамената халва, която се произвежда в Ябланица, им своя запазена марка – “Сусамова халва тип Ябланска”, и е бяла на цвят. Освен нея местните хора произвеждат и тахан халва, която за разлика от сусамената, е кафява на цвят и се произвежда от слънчогледовите семена.

Тя е има характерна влакнесто-слоеста структура и когато е прясна се къса “на конци”. Ябланци произвеждат още нуга халвата и фруктовата халва.

Яблански локум с розова вода
Яблански локум с розова вода

В Ябланица обаче са добри и в производството на друго ориенталско сладкарско изделие – локума. Ябланският край е известен с локум с различен цвят и вкус, приготвен от желатин, захар, нишесте и вода. Най-често се ароматизира розова вода, лимон и ванилия, като типичният му розов цвят идва тъкмо от розовата вода.

Често срещан е и ментовия локум, а също и комбинациите с шамфъстък, лешници, орехи, шоколад и портокал. След като локумът е готов, той се оставя да изстине и да се втвърди, нарязва се на кубчета и се поръсва с пудра захар или кокосови стърготини.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *