Торта "Гараш"

Австроунгарецът Коста Гараш създава торта “Гараш” в хотел в Русе

Малцина знаят, че най-изисканата и известна торта у нас, а именно торта Гараш, всъщност е създадена от чужденец. В края на XIX век австроунгарецът Коста Гараш създава едноименния десерт в луксозен хотел в град Русе. Коста Гараш усъвършенства таланта и кулинарните си умения във Виена, а за първоизточник на рецептата се смята торта Сахер.

През 60-те години на XIX век, докато на власт е реформаторското управление на Мидхат паша, отваря врати и луксозният русенски хотел. В него място намират абитуриентски балове, гледат се театрални постановки, като в това число и „Криворазбрана цивилизация” на Добри Войников. През 80-те години на XIX век сладкарят Коста Гараш се оказва на правилното място и време. Той е съдържател на гранд хотела, който по това време има изключително престижно име, а там вече са остсядали английския драматичен актьор Хенри Ървинг, полският писател Хенри Сенкевич, дипломати, различни държавни глави и гости от всяко крайче на Европа, та чак до Далечния Изток.

„Ислях хане” – името на хотела от онова време, намира място и в разказите на „Балканския Колумб” – Феликс Каниц, учен и пътешественик от Австро-Унгария, който умело описва обстановката. На първия етаж се е помещавала голяма сграда, в която са се организирали баловете през студените месеци. Трапезарията на хотела се е намирала на партера. Интересното в случая е, че макар и преди почти 150 години, масите в хотела са били подредени в стил “table d’hote” – обслужване на голяма обща маса, а освен това помещението е разполагало и с „а ла карт”, придружено от бюфет унгарски и френски вина. През трапезарията се минава попът към градината, за която и от други източници е известно колко добре поддържана е била. Оттам се открива прекрасна гледка за посетителите на хотела директно към река Дунав и влашкия бряг.

Малко след като стъпва в длъжност, княз Александър Батенберг пристига в Русе, а в гранд хотела е даден бал в чест на новия държавен глава. Интересна случка тук е местната преводачка Екатерина, която в последствие ще се окаже съпруга на българския министър председател Петко Каравелов. По това време Екатерина тъкмо е завършила в Москва, знае се, че по време на престоя си е живяла в дома на руски аристократи. Младата преводачка практикува учителска професия в Мъжката гимназия в Русе. Слуховете твърдят, че по време на този бал Батенберг е танцувал с Екатерина Каравелова.

Князът посещава многократно хотелът напред във времето като го използва за място, на което да води срещите си с други държавни глави. Известни крале, посещавали Батенберг в  „Ислях хане” са шведския крал Оскар Втори, сръбския Милан Обренович, както и влашкия – Карол Първи. Торта Сахер (Захер) е дело на прочутия сладкар Франц Сахер, който я изобретява по нареждане на външния министър на Австрия . Идеята е да бъде създаден уникален десерт, поднасян на изключително високопоставени гости. Предполага се, че замисълът на Коста Гараш е подобен и оттам той решава да опита да създаде десерт в името на Александър Батенберг.

Както повечето знаят, в торта „Гараш” няма брашно, но пък е богата на орехи, които някога са се срещали често по поречието на Дунав. Блатовете са 5 на брой, между тях има шоколадов пълнеж, а отгоре целия десерт също бива залян с шоколад. Блатовете се приготвят от яйца, орехи и захар, а за самият пълнеж са нужни ахар, черен шоколад, сметана, а според някои източници и масло. Черен шоколад и олио са нужни за създаването на шоколадовия ганаш.  Тортата се декорира с натрошени орехи, като е характерно с тях да се очертае висок кръг в края на горната част. Други разновидности на едноименния десерт включват съдържанието на кокосови стърготини или шамфъстък.

Веднага щом пристига в Русе, Коста Гараш поема управлението на хотел „Ислях хане” заедо със снаха си Терезия Гараш. През 1894 г., когато Коста е на 35 години се жени за сръбкинята Елена. Няколко години по-късно двамата се местят към столицата София, където Коста работи в известния гранд хотел „Панах”, в който се е помещавала първокласна сладкарница, кафене и ресторант. Когата Иван Панах, собственик на хотела фалира, бива унаследен от Коста Гараш, който временно поема управлението. През 1912 г. Елена умира, а 5 години по-късно кончината си намира и прословутия сладкар. И двамата са погребани в Русе, а дълго след като вече са си отишли името Гараш остава като символ на престиж, качество и финес. За жалост и двата хотела, в които Коста е творил вече не съществуват.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *